БЕЗОТНОСЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Взет сам за себе си, независимо от нищо друго; абсолютен, безусловен. Вижте, казва Пушкин, до каква деградация може да стигне оня, чиято съвест е подвластна на доводите на разсъдъка. Оня, който не гледа на човека като на абсолютна, безотносителна стойност и цел сама за себе си, а като на средство, като на нещо, което може да бъде съотнесено към нещо друго, по-голямо — в случая изкуството и неговото преуспяване. С, 1977, кн. 10, 140.