БЕЗПО̀ЧВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безпочвен (във 2 и 3 знач.). Дълбоко убеден в безпочвеността на идеята за Бога, Дидро изповядва разбирането за живота и развитието като принцип на материя. С. Хаджикосев, ЗЛ II, 486. В тази много добре написана студия е показана пълната безпочвеност на надеждите, които тогава хранят някои балкански политически дейци, че икономическите връзки с Германия няма да имат фатални последици за външнополитическата ориентация на техните страни. ИП, 1981, кн. 5, 95. Изтръгнато из недрата на народа, това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници. Тази тълпа са водили, в разно време, разни хора – Раковски, Каравелов, Ботйов и пр. Раковски умре като безпочвеник, Каравелова доведоха до съзнание погрешките на тази безпочвеност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.