БЕЗПРЕДЀЛИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на предели, отсъствие на начало и на край; безпределност. За Европа България, изгубена след средните векове в пределите на пет века и в безпределието на Османската империя, е открита отново като част от културата на на Изтока. Пр, 2006, кн. 1, 134. Безпределие на мечтите.