БЕЗПРОСВЀТИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на просвета, на образование, липса на образованост; безпросветност. Неговото [на коментатора] безпросветие доби наплюнчено-словесен вид върху изкривената му от злоба уста. 3, 1992, бр. 19, 2.
