БЕЗРАЗБО̀РЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безразборен. В периодически списания с научно-публицистически характер, .., търпимостта не може по никой начин да се взима за оправдание на едно безразборчиво литературно сътрудничество. Д. Благоев, ЛКС, 72. Императорът Константин Копроним беше преселил .. павликяне отсам в Тракия — .. тие сектари не закъсняха да се възползуват от случаят на безразборчивото кръщаване на съседните българе. Н, 1882, кн. 1, 228.