БЕЗРЪКА̀ВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Мъжка селска горна дреха без ръкави. На гърдите си имаше сърмен джамадан (безръкавник), а под него — от гълъбово сукно антерия. Ц. Гинчев, ГК, 146. Бала, .., дават на тъпавици да им ги овалят, и .. шият си дъждобрани, потури, беневреци, .., безръкавници, .. и други. Г. С. Раковски, П I, 86.