БЕЗУКОРЍЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Безукорен. Той изтъкна вярната служба и безукоризнената честност на покойника. Хр. Смирненски, Съч. III, 142. По-подир ний ще видим, че .. Франклин добива известността на безукоризнен человек. С. Бобчев, ЖФ (превод), 33.
— От рус. безукоризненный.