БЕКЯ̀РКА ж. Разг. Неженена жена. После щеше да натовари кушетката в една каручка, на кушетката — Валентина, и хайде в общежитието, при бекярките, при кака Мара. К. Калчев, СТ, 46.


Източник: Речник на българския език (онлайн)