БЕКЯ̀РЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от бекяр; ергенче. Тръгнала мома за вода / със две стомни шарени. / .. / А след нея бекярче: / „Постой, моме, почакай, / водица да са напия, / сърцето да си разлада!“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 221.
