БЕЛЛЕМЀ, мн. -та, ср. Диал. Плъстено покривало, което се поставя под седлото на кон или друг добитък при яздене, за да попива потта му; потник, стеля. Селянинът измъкна беллемето изпод седлото. З. Сребров, Избр. разк., 29.
— Тур. belleme.
