БЕЛОКОРЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който има бяла кожа на корема.
◊ Белокоремен тюлен. Тюлен с тъмнокафяви гръб и страни и с нечисто бели корем, крайници и предна част на главата, най-едрият черноморски бозайник, който живее по нашето крайбрежие около нос Калиакра.