БЕЛТЪ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.1. Който се отнася до белтък1 (във 2 знач.); протеинов. Белтъчна обмяна. Белтъчен синтез. Белтъчна проблема.

2. Който се състои от белтъци (във 2 знач.). Белтъчна храна. Белтъчна молекула.

3. Който е направен от белтъци или съдържа белтъци1 (в 1 знач.). Белтъчна глазура. Белтъчна пяна.

Белтъчно вещество. Белтък1 (във 2 знач.). Белтъчните вещества са сложни химически тела, влизащи е състава на продуктите от растителен и животински произход. Б. Банков и др., ВВ, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)