БЕЛЯ̀ЗВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от белязвам и от белязвам се; бележене, отбелязване. В случаите, когато стопаните / .. / не желаят да подложат на маркиране или белязване свинете майки, последните ще бъдат приемани за застраховка без разлика от другите. ОФ, 1950, бр. 1723, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)