БЕНЕВРЀЦИ мн., ед. (рядко) беневрèк м. Тесни шаячни панталони в западнобългарската носия, обикн. от бял домашен плат. Коларят, изтегнал се по гръб отгоре, изпънал корем, здраво пристегнат от кълчищения учкур на плиткодънните беневреци, спеше с полузинала уста. Т. Харманджиев, КЕД, 82-83. Другият овчар, хлапак на шестнайсет години, с голям рунтав калпак, бели шаячни беневреци и конопена риза, .., се беше облегнал на дългата си шарена тояга и го гледаше смръщено и присмехулно. П. Здравков, НД, 126. Обул е Рако / сини беневреци, / запасал е Рако / алави пояси. Нар. пес., СбНУ XLIX, 292.
— От нем. Beine 'колена, крака' и лат. braca 'гащи' през гр. βρακί.