БЀТА-. Книж. Първа съставна част от сложни названия на физически и химически явления или уреди, със значение: 1. В който участват, използват се или с който се изследват бета-лъчи, напр.: бета-излъчване, бета-разпадане, бета-радиоактивност, бета-спектрометър.
2. Втора сродна проява на едно вещество, тяло или явление, която се различава по структура и химически свойства, напр.: бета-аминокиселина, бета-клетка, бета-модификация.