БЍТУМИ мн., ед. (рядко) бѝтум м. Спец. Общо наименование на твърди, полутечни, течни и газообразни природни продукти (като нефт, асфалт и др.) или изкуствено получени продукти (като катран, каменовъглена смола и др.).
— От лат. bitumen ‘асфалт’.
