БИЧКИДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Който се отнася до бичкиджийница или до бичкиджия. Концертът на всичките тия шумове: на вадата, на улеите, на воденичните камъни, на бичкиджийския трион, е заглушителен. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 80. Една група занаяти се явяват напълно жизнеспособни у нас и освен че могат да запазят своето съществуване при развитието на едрата индустрия, но могат даже да се развиват и да прогресират. Тук може да се отнесат занаятите: железарския, тенекеджийския, бичкиджийския, дърводелския, собаджийския. Хр. Хинков, ЗБ, 128.