БЛАГНЀЯ, -èеш, мин. св. (рядко) благня̀х, прич. мин. св. деят. благня̀л, -а, -о, мн. благнèли, несв., непрех. Диал. За хранителни продукти — имам благ, сладък вкус; сладня.


Източник: Речник на българския език (онлайн)