БЛАГОВРЀМИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Подходящо, удобно време за извършване на нещо; удобен случай. Сега нашите в Букурещ са решили, че е благовремие да се изпрати чета в Сърбия. Ив. Вазов, Съч. VI, 56. Трябва да намерите благовремие и за пеяние; нека всички, даже и най-малките, да участвуват в песните. ИЗ 1877, 440.