БЛАГООБРА̀ЗИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Добър, приятен външен вид. // Разш. Наличие на положителни качества, добър вид; издържаност. Наший новоблъгарский [език] .. сега е постепенно достигнал до немалко обогащение и благообразие. Ч, 1870, бр. 4, 101.
2. Добро, приветливо държание, добри обноски. В нравите, в благообразието и неблагообразието ся показва благородната и неблагородната душа. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 162.