БЛАГОПОЧИТА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дълбока, смирена почит, уважение. Ние да се погрижим за разстроената наша църква, да укрепим разклатеното благочестие, да издигнем падналото благопочитание. В. Геновска, СГ, 57.
