БЛА̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Блатен.

◊ Блатска треска. Остар. Блатна треска. Установено е вече, че голяма част от заразителните болести в човека и в животните се дължи на паразити, принадлежащи ту към животното царство (както в крастата, в трихинозата, в маларията или в блатската треска и др.), ту към растенията. Пряп., 1903. бр. 83, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)