БЛЕХ1, блèхът, блèха, мн. блèхове, след числ. блèха, м. 1. Желязна гривна, която се слага на дървената ос на кола, за да я предпазва от изтриване при търкане с главината; блях.
2. Метална плочка, тока на колан в униформа на военен; блях.
— Нем. Blech ‘метален лист, ламарина, метална плочка’.
БЛЕХ2 неизм. Само в съчет.: Не зная ни блех. Диал. Нищо не мога, нищо не разбирам.
— От гр. βλεχῶμαι 'блея'.