БОГО̀РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на Ив. Богоров, български книжовник от втората половина на ХIХ в., известен със своя краен пуризъм. Излязла е и четвъртата книжка от „Книговище“, в която г. Богоров е направил още по-голям прогрес в обработванието на езикът си, т. е. изковал е още няколко „чисто богоровски“ думи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 358.