БОДЛЍВКА1 ж. Диал. Бодла.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БОДЛЍВКА2 ж. Диал. Дреха от груба, бодлива вълна или коноп. Каквато си бе добродушна [баба Вела], посви се срамежливо, па рече: — И срамота да е, снахо, но нашата вълна е по търните в гората, та тè ти тая кълчищница... И тя ще ти послужи... Че Здравко съм го отчувала все в такива бодливки... Кр. Григоров, Н, 165.
БОДЛЍВКА3 ж. 1. Дребна сладководна или морска риба, която вместо гръбна и коремна перка има бодли. Gasterosteus aculeatus. По-слабо се познава рибното богатство в моретата. Оказва се, че от около 60-те чисто морски рибни вида на рибарите са известни към 40, от които към 10 имат български названия. Такива са: бодлоперка, бодливка, сребърка и др. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 63. При нашенската рибка бодливка мъжкият, когато му дойде времето да се „жени“, си построява гнездо от водорасли, треви на дъното. ВН, 1959, бр. 2495, 4.
2. Само мн. Зоол. Семейство такива риби. Gasterosteidae.