БОЗАДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до боза и до бозаджия. От досега запазените писмени паметници за нашето еснафство най-стар е тефтерът на Софийското крояческо дружество от 1807 година,.. законът за бозаджийския еснаф в Панагюрище от 1866 година. Ив. Хаджийски, БДНН, II, 45-46. — Хооо! Добре ми дошел, бе юнак! Добре ми дошел. Какво тъй ти се е зачервила главата като бозаджийска стомна? Чудомир, Избр. пр. 1987. А по-младите натоварят кола с просо и идат в някои ближни градове, отварят там бозаджийски дюген. Китка, 1886, кн. 14, 15. Бозаджийски гюм.
◊ Зачервявам се / зачервя се като бозаджийска стомна. Диал. Много се зачервявам. Година ли се мина след това, две ли, не помня, един ден, като пристигна в града – бял, червен, с гуша и с коремче. – Добре ми дошъл. Какво тъй ти се е зачервила главата като бозаджийска стомна? Чудомир, Съч. I, 1981, 181. Първия жътвен ден жътвата спореше. На следващия обаче слънцето здравата, пшеничните блокове пожълтяха, а бай-Ивановото звено се зачерви като бозаджийска стомна и аха-аха да се пукне като паче яйце на лед. Борба, 1958, бр. 81, 4. Побледнявам / побледнея като бозаджийска стомна. Диал. Ирон. Силно се изчервявам. Побледнял като бозаджийска стовна. П. Р. Славейков, БП II, 52.