БО̀ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Бойница (в 1 и З знач.). Полицаите притичваха между ниските къщурки. . В същото време Емил издърпваше помийната тръба под прозорчето, през която водата изтичаше от мивката навън. Целта му беше да използува дупката като бойник. Д. Ангелов, ЖС, 489.