БО̀ЙНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Бойница (в 1 и 3 знач.). Полицаите притичваха между ниските къщурки. В същото време Емил издърпваше помийната тръба под прозорчето, през която водата изтичаше от мивката навън. Целта му беше да използува дупката като бойник. Д. Ангелов, ЖС, 489.
БО̀ЙНИК2. Вж. бойници.