БОРА̀КС, мн. няма, м. Хим. Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвaна в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др.

— Лат. borax.


Източник: Речник на българския език (онлайн)