БРАКУ̀ВАМ1, -аш, несв., прех. Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. Ето,.., онзи предприемач.. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч., 120. Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракуват: беше сляп с едното око и накуцваше. Й. Йовков, Разк. I, 239. бракувам се страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази [белгийската] ламарина се забави и част от него се бракува. Д. Кисьов, Щ, 409.
БРАКУ̀ВАМ2, -аш, несв. и св., прех. Разг. Бракосъчетавам, женя. бракувам се страд.
БРАКУВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Бракосъчетавам се, женя се.