БРА̀ЛО, мн. -а, ср. Диал. Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата. За симетрия сякаш в горната махала има също такова брало. Н. Вранчев, БР, 1930-1931, кн. 4-5, 122.
