БРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от брак1. След кратка брачна цермония в общината у Касабови се събраха двадесетина близки и приятели на младоженците да отпразнуват събитието. Ем. Манов, ДСР, 187. Нашият брачен живот трая само две години. К. Калчев, ДНГ, 28. Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата. Св. Минков, РТК, 126. В зори разискрен, брачний пир угасна / на морна вечер в тихите вълни. Д. Дебелянов, С 1936, 44.
◊ Брачен полет. Зоол. Времето, през което се извършва оплождането при някои видове насекоми. След като предприемат брачния си полет [колониите на формика руфа], .. мъжките умират, а женските слизат на земята. Те хвърлят крилата си и всяка за себеа си основава по едно отделно гнездо. М. Йосифов, НСН, 55. Брачно облекло. Зоол. Особени белези и окраски, които се появяват при мъжките индивиди, по-рядко и при женските, на някои гръбначни животни (риби, земноводни и птици) през периода на размножаването им.