БРОЙНЍЦА ж. Остар. и диал. Броеница. Всички тие люде, които се надваряха под портиците на църквите да си купат бройници, кръстчета, иконки, носяха на лицата си изражение на люде честити. К. Величков, ПССъч. III, 5-6. Употребява ся [кехлибарът] за чубуци,.., за бройници и за други украшения. Д. Мутев, ЕИ, 137.