БУДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Просветен деец, който е работил през епохата на Възраждането у нас за национално-политическото и културното издигане на българския народ. Дейността на книжовниците и народните будители след Паисия в много отношения е в непосредствена връзка с неговия завет. Б. Пенев, НБВ, 62. Из пътя поемат български будители, за да разнесат книга и слово. Следват ги даскали или тежки чорбаджии. В. Мутафчиева, ИКМ, 72.