БУЀЯ, -èеш, мин. св. (рядко) буя̀х, прич. мин. деят. буя̀л, -а, -о, мн. буèли, несв., непрех. Диал. Раста буйно. Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска. К. Христов, ОВ, 12.
— Друга форма: буя̀я.
