БУКА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до букак, букаш. Реши се да се изкачат по северните плещи на „Богдан“, хубаво обрасли с букашка гора и гъстак. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 199. На небето светнаха всички звезди, едни дребни като маниста, други едри като хризантеми, и всичките сякаш докосваха букашките върхари. Ст. Станчев, ПЯС, 16.


Източник: Речник на българския език (онлайн)