БУРЍЙКА1 ж. Диал. Умал. от бурия1; малка бурия, малка тръба.

БУРИЙКА2 ж. Диал. Умал. от бурия2; малка бурия, малка бъчва. Той зел кучето и го завел у мазъта и го върдзал у бурийката у грездея. Нар. прик., СбНУ ХХХVIII, 169.


Източник: Речник на българския език (онлайн)