БУЮРДЍСВАМ, -аш, несв.; буюрдѝсам, -аш, св., непрех. 1. Остар., сега простонар. Заповядвам, нареждам, повелявам, разпореждам. Тук [в Диарбекир] кюрдите са царе и ни гледат като свои роби. На робите — роби сме. Тежко е по-прост от тебе да ти буюрдисва. Хр. Бръзицов, НЦ, 154. Аз не ща да зная никого. На таз къща вергията аз плащам, аз буюрдисвам. Д. Войников, КЦ, 51. Цар Мурат не може да ми съди, / да ми съди, да ми боюрдисва. / Аз ша правя какото съм правил, / какото съм правил по-изпряди. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 146.
2. Диал. Владея (Н. Геров, РБЯ).
— От тур. buyurmaκ.