БЪРЗЍЦА1 ж. Само в съчет.: Бърза бързица. Нар.-поет. Жена, която умее да работи или да върви бързо. Кой та, рекъл, синко, научи тъй бързо да тъчеш?„ Пък тя рекла: “Кой ша ма научи? Сама самица, бърза бързица. Нар. прик., СбНУ ХХVII, 326.
БЪРЗЍЦА2 ж. Диал. Растение, чиито плодове зреят за кратко време. Зеле бързица. Лук бързица.