ВА̀ДЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Ваденка. Сандев продаваше на децата ваденчета, плочи, тетрадки. Ем. Станев, ИК I и II, 326.

— Друга (диал.) форма: в а̀ д я н ч е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)