ВАРАКЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Варакосан. В кюшето на едно орехово сандъче стояха три стъклени вараклии цариградски наргилета, с високи лули и сребърни смукалки, в които се туряха маркучите. Христом. КМ I, 79.
