ВА̀ФЛА ж. 1. Специално приготвена печена подсладена тънка кора обикн. на малки изпъкнали квадратчета. Спомням си как се смяхме веднъж, като разказваше за първото си отиване от село във Варна, и как там в Морската градина за първи път си ял сладолед с вафла. Е. Багряна, СбАСЕП, 353.
2. Сладкарско изделие, направено от такива кори, съединени с пълнеж от шоколад, крем и др. Пионерските отряди идваха с песни и както бяха строени, влизаха в театъра .. Мнозина не ги сдържаше, докато почне — тичаха да пият вода, да си купят вафла от бюфета. Л. Галина, Л, 36-37.
— От нем. Waffel.