ВГЛЪБНАТИНА̀ ж. Остар. и диал. Вдлъбнатина. Личните [лицевите] кости, сами или в съединение с лобните, образуват вглъбнатини, които служат за вместилище на чувствата, като очите, носа, ухото и др. М. Бракалов, ФА, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)