ВДЪРВЕНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам1 и от вдървенявам се; вдървяване.

ВДЪРВЕНЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вдървенявам2; вдървяване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)