ВЀДЕ, мн. няма, ср. Остар. Название на буквата „В“ от старобългарската кирилска азбука със значение 'зная'. Потъче, потъче, па току се изправи, вземе от колените си панакидата, сложи я над кросното и като показва с пръст, почва да реди: „Аз... буки... веде... глагол...“ Т. Влайков, Пр I, 93.
— Друга форма: в è д и.