ВЕДНЪ̀ЖКА нареч. Диал. Веднъж; веднъжки. Веднъжка жънали цял ден. Й. Йовков, ВАХ, 112. Тръгнала веднъжка нашата Лисана — да се поразходи, нещичко да хване. Ас. Разцветников, ОНН, 6. Веднъжка троица момци здравеняци / товареха тежка грамадна греда. Хр. Радевски, Б, 37.

— Други форми: е д н ъ̀ ж к а, е д н ъ̀ ж к и.


Източник: Речник на българския език (онлайн)