ВЕДНЪ̀ЖКИ нареч. Диал. Веднъж; веднъжка. Така уж станало веднъжки: / орелът, щуката и ракът / наместо току-тъй да се разтакат, / решили и се заловили мъжки / кола да возят за беда. Д. Подвързачов, Б, 38. Веднъжки, джанам, в света неделя / рано си стана Мануил мастор. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 1913.

— Други (диал.) форми: е д н ъ̀ ж к и, е д н ъ̀ ж к а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)