ВЕЗ, вèзът, вèза, мн. вèзове, след числ. вèза, м. Диал. Везба. Катарина не е тука, отишла е на дружките, у дружки вез да зафаща. А. Дювернуа, СБЯ I, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)