ВЕЛЍКО. Индив. Нареч. от велик. Където спреш очи — на радост свята / велико се развяват знамената. К. Христов, ЧБ, 64. А медните камбани се люлеят: / за празник, днес роден, те стройно пеят, /../ .. Те обаждат, / че във душите е един възторг роден / като велико пламналия ден. К. Христов, ЧБ, 200.