ВЕРОЛО̀МНИК, -ът, -а, мн. -ци, м. Коварен, подъл човек. В това време „Независимост“ пише: „Кой може да обича един тиранин? Кой може да не чувствува презрение и отвращение към един вероломник и клетвопрестъпник?“ С. Радев, ССБ I, 343.
