ВЕРОНА̀Л, мн. няма, м. Апт. Бял прах със слабо горчив вкус, използван като успокояващо и сънотворно средство. Макар че беше спал до късно и бе взел два пъти силна доза веронал за успокоение на нервите си, Братоев се намираше в лошо състояние. Ив. Мартинов, М, 7. Често се среща и отравяне със сънотворни средства — луминал, веронал,.. и др. НТМ, 1966, кн. 211-212, 52.— Нем. Veronal.


Източник: Речник на българския език (онлайн)